Защо наричат среброто антибиотик?

Среброто е антибиотик - лекарството на богатите

Защо наричат среброто - антибиотик?

Среброто било наречено "Антибиотикът на богатите хора" от американските биолози и епидемиолози, защото въздейства върху структурата на болестотворните едноклетъчните микроорганизми и блокира техния механизъм за размножаване. Това откритие било направено едва през 80 години на XX век и отговорило на всички неизяснени въпроси от рода на "Защо през цялата човешка история от епидемиите се спасявали преди всичко богатите хора?" Защото се хранели в сребърни (а не глинени, оловни) съдове и със сребърни прибори, чрез които организмът им се зареждал с колоидно сребро. А колоидното сребро има силно изразени антибактериални, антимикробни, антивирусни и антигъбични свойства.

Действието на среброто било изследвано векове наред. Но всички знания за него чак до 19 век били резултат на практиката и личния опит. А те показвали, че и най-слабият разтвор на сребърна вода е лековит и унищожава болестотворните организми. Лечебните свойства на среброто били познати още 4000 г. пр.н.е. Херодот, историкът на древния свят, споменава, че персийският цар Кир пиел вода съхранявана в сребърни съдове, че във Вавилон държали в сребърни съдове вода, която после използвали като лекарство. Сцени на пълни с вода сребърни съдове се намират и по стените на множество фараонски гробници в древен Египет, а войниците им поставяли тънки сребърни плочки върху раните си. В древногръцките храмове жреците хвърляли нагорещено сребро в съдовете с вода, с която после лекували болните. А знатните граждани се хранели в сребърни съдове. Римските лечители също използвали сребърна вода за цезарите, но строго пазели тайната си от простолюдието.
Древни текстове говорят, че хирурзите оперирали със сребърни инструменти, а не златни, защото знаели, че така раните няма да се възпалят. Днес използваните никел и хром не дават гаранции за това, но затова пък си имаме антибиотици.

В описания на походите на Александър Македонски се споменава, че войните му заболели и това приличало на масово отравяне, но военноначалниците останали здрави. Сведенията подсказват, че войниците се хранели в оловни съдове, а висшите началници – в сребърни.
През 14 век цяла Азия и Европа били обхванати от чумна епидемия. Заразата започнала през 1333 г. в Китай, откъдето търговци я пренесли във Флоренция и постепенно обхванала цяла Европа. „Черната смърт” отнела живота на милиони хора (само в Англия напр. до 1377 г били повече от 1,5 милиона). Странното било, че оцелявали преди всичко богатите семейства, които тогава се хранели главно в сребърни съдове и онези деца, чиито родители им давали сребърни лъжички като близалки. А дали да не се върнем към подобна практика, вместо силиконовите биберони!

Индианските вождове от Южна Америка предпочитали сребърните пред златните накити, особено за ушите, придавайки им повече защитни функции върху тялото и духа. И днес се препоръчва при пробиване на уши да се слагат сребърни обеци.
Наполеон Бонапарт навсякъде носел със себе си специален съд за вода със сребърна вътрешност. Той боледувал от рак на гърлото и починал доста години след като загубил съда, може би без да разбере тайната на своето лечение.

Днес с голяма доза съжаление можем да констатираме, че сеченето и употребата на сребърни пари е било много по здравословно, тъй като върху тях не се задържали бактерии и микроби. Впрочем преди да бъде измислен хладилникът, в млякото поставяли сребърна монета, която удължавала срока му за съхранение.

През втората половина на 19 век немският гинеколог Карл Креде открил, че дори 1% разтвор на сребро се справя бързо с гнойните възпаления в очите на новородените, при това без да дразни и да предизвиква странични явления.Така била ликвидирана една от най-големите зарази в родилните домове на Германия и поставено началото на целенасочените проучвания за профилактиката на опасните бактериални инфекции.
Адолф Хитлер също дълги години се интересувал от тайната на сребърната вода. Наричал я „вода на живота”. Той препоръчвал на своите войници да пият вода от сребърни чаши и наложил използването на сребърни филтри за питейната вода в немските подводници. Идеята по-късно била въведена в по-големите авиокомпании (British Airways, Lufthansa, Air France)и доразвита за космическите полети в САЩ и в Русия, след като били изследвани други 23 начина за пречистване на водата. По време на всички войни лекарите активно използвали сребърна вода за лечение на гнойни рани, изгаряния и дезинфекция.

В Швейцария разработили метод за пречистването на питейната вода чрез сребърни частици върху керамични филтри. Така се премахват замърсявания по-малки от 0,5 микрона, каквито на практика са размерите на повечето бактерии, плесени и т.н.Чрез контакта им със среброто водата не само се филтрира, а и дезинфекцира. Сребърната вода и днес се използва за очистване на води за различни нужди: от англичаните – за производство на бира, от италианците – на плодови сокове, от немците – на маргарин. Известна е и английската практика за употреба на сребърна вода от работниците строили пътища в Индия, в резултат на която били изцяло преодолени епидемии от тиф и холера.

През годините на студената война в Чехословакия сътворили препарат с необичайно силно въздействие срещу биологичните оръжия. Неговото наименование било „Мовидин” и представлявал прахообразно колоидно сребро, без мирис, без вкус и при концентрация 1 на милиард оказвал силно антибактериално действие. Изследвали го в заразени с тиф, холера, малария и дезинтерия кладенци, където доказано убивал болестотворните носители. Измитите с „Мовидин” съдове за питейна вода запазвали дезинфекционните си свойства за няколко седмици. За учудване на съветските военни специалисти, препаратът унищожавал дори нови отрови от арсенала с биологичните оръжия, което станало причина целият завод от Чехословакия да бъде демонтиран и пренесен в СССР.

В Япония започнали да използват среброто за дезинфекция във филтрите на климатичните инсталации, за пречистване на отпадни води и др подобни.
Днес сребърни йони се отделят от покритията на перални машини и хладилници, с което се добавя още една функция при употребата им – антибактериалната.

Първият учен, който дава научно обяснение на чудните свойства на сребърната вода е швейцарският биолог Карл фон Нагел (1817 – 1891). Той изследва бактерицидните свойства на някои метали и установява, че среброто и медта въздействат най-силно върху микроорганизмите. Например бактериите на дифтерията загиват под въздействието на среброто след 3 дни, на медта – след 6 дни, а на златото – след 8 дни. Стафилококите загиват под въздействие на среброто след 2 дни, на медта – след 3 дни, а на златото – след 9 дни и т.н. Нарекъл процеса олигодинамичен, т.е ниски концентрации йони на някои метали действат токсично на едноклетъчните организми.
През 1897 г. немският хирург Бенне Креде, който продължил изследванията на своя баща, докладвал на 12 международен конгрес на лекарите в Москва за широките антибактериални възможности на колоидното сребро в два негови препарата: коларгол и протаргол. И повече от 100 години те са най-активно използвани в лекарската практика срещу различни възпалителни заболявания и инфекции, от обикновената хрема до сложни хирургични операции.

Едва през 1920 г. немският физик Георг Краузе изработва технология за раздробяване на среброто и получаване на частици с по-голяма въздействаща повърхност. Разработвани били различни методи за ускоряване на процесите, но едва през 1930 г. руският учен Леонид А. Кулски създава метод за бързо (за няколко минути) насищане на водата със сребърни йони, използвайки електролиза.
Насищането на водата със сребърни йони става по няколко начина:

 

най-древният е чрез потапяне на сребърен предмет във водата или просто съхранение на водата в сребърни съдове, но това е бавен и неефективен процес, тъй като изисква период от седем години за пълното й насищане. Наричала се „стара вода” и при смесването й със свежа вода предавала свойствата си напълно;
по-съвременен метод е електролизата – пропускайки вода между сребърни електроди, който се оказва най-добър, бърз и може да бъде автоматизиран, не представлява опасност за околната среда. Сребърните електроди не стареят, не губят свойствата си, икономични са;
и химичен – чрез разтваряне на сребърни соли във водата, но поради токсичността на сребърните соли не се препоръчва.

Среброто било използвано като универсално антимикробно, антибактериално и антивирусно натурално лекарство до 1938 г., когато откриването и разпространението на антибиотиците и другите добити по химичен начин лекарства го изместват от сцената на научните изследвания. За това допринесло и сравнително по-високата цена на производството му. Към него учените се връщат след 1994 г. когато официално е формулиран проблемът с нарастващата резистентност на човешкия организъм към антибиотиците, както и значителната токсичност на новите синтетични лекарства. Такива проблеми не съществуват обаче при използването на колоидното сребро. Колоидното сребро с добро качество е силен антибиотик с широк спектър на действие, при това без странични явления за здравите тъкани и органи, без да унищожава полезната чревна микрофлора. Докато антибиотиците влияят върху 6-7 вида микроорганизми, то среброто доказано въздейства върху повече от 650 болестотворни вида бактерии, гъбички, вируси и плесени. Значително намалява времето за унищожаване на причинените от тях инфекции като блокира дишането на едноклетъчните патогени и нарушава размножаването им. Йоните на среброто не атакуват непосредствено микроорганизмите, а действат като катализатор за дезактивация на ензимите, които едноклетъчните организми използват в кислородния метаболизъм. И може би затова бактериите не са в състояние да развият резистентност към сребърните частици, както става в случая с антибиотиците.

Използването на сребърна вода в козметиката днес е резултат на огромния натрупан опит на човечеството и науката. Именно затова се върнахме към среброто в нашата иначе модерна и нова козметична серия „BIO G”. Това е козметика с изразени противовъзпалителни и балансиращи свойства за въздействие върху нежната, чувствителна и лесно раздразнителна бебешка кожа. Сребърната вода успокоява, премахва усещането за сухота, активизира клетъчните процеси, премахва възпаленията и поддържа кожата съвършено здрава.В съчетание с другите натурални съставки, растителни масла и екстракти, тя допринася за повишаване на имунитета, спомага за изхвърляне на отпадъците, повишава общия тонус.

Материалите са взети от biogcosmetics.com