Бижутерското изкуство в Индия се развива непрекъснато от 5000 години насам

Бижутерското изкуство в Индия

Измежду многото държави развиващи бижутерското изкуство, Индия се откроява като едно от най-последователните и новаторски места, където то се развива непрекъснато от 5000 години насам.

Докато другите цивилизации преминават през върхове и спадове, Индия успява да запази и усъвършенства през годините производството на бижута. То е тясно свързано както с религиите, така и с начина на живот в тази невероятна страна.

От самото зараждане на Индийската цивилизация хората са обичали да носят различни украшения. С появата на нови технологии за извличане и обработка на суровините, грубите гривни за ръце и крака и различни амулети, направени от морски вкаменелости и глина, се заменят с по-трайни и здрави материали. Индия става един от най-големите производители на бижута в света. С почти неограничените си запаси от скъпоценни материали като злато, сребро, мед, корали, рубини, сапфири, ахати и диаманти (те са първите, които са открили как да ги добиват), те имали възможност да произвеждат различни по стил бижута, задоволявайки както вътрешния си, така и външни пазари.

През различни периоди от време различни стилове оказват влияние в производството на бижута в Индия - гръцки, ирански, хиндуистки, холандски. Носенето им винаги е било свързано както с ежедневието, така и с множеството официални и религиозни празници. Водачи и крале се опитвали да изобразят себе си като богове, носели облекла почти изцяло покрити със злато и скъпоценни камъни. Едно от най-ценените бижута в цяла Индия е бил амулета Наваратна. Бил е носен от Махараджите. Съдържа девет камъка - рубин, перла, червен корал, смарагд, жълт сапфир, диамант, син сапфир, хесонит и котешко око.

Ето и едно от древните астрологични тълкувания :
"Висококачественият и превъзходен рубин е камъка на Слънцето, естествената перла е на Луната, червеният корал е на Марс, смарагда е на Меркурий, жълтият сапфир - на Юпитер, диаманта - на Венера, синият сапфир - на Сатурн, хесонита - на Rahu (възходящ лунен възел) и котешкото око - на Ketu ( низходящ лунен възел)."

Древните Веди наричат Раху и Кету сенчести планети, тъй като Лунните възли не са реални небесни тела, а "тела" с фина субстанционална природа, които нямат реална форма и тегло, за разлика от останалите планети. Във ведическите текстове тези "планети" са представени като две части на едно цяло.

Измежду всичките бижутерски материали, най-почитани и използвани са били златото и среброто. Златото - като символ на топлото Слънце и безсмъртието, среброто - свързвано с Луната и нейното нощно сияние.