Минералотерапия и енциклопедия на лечебните минерали

Лечебните минерали даряват красота, здраве и надежда

Книгата "Минералотерапия и енциклопедия на лечебните минерали" е тип "ръководство" за това - как да постигнем 100% здраве, използвайки минералите.

Какво казват авторите Г. Митева, И. Митев:

"Минералите помагат безусловно, независимо от отношението ни към тях."

Ето откъс от това четиво, за да вникнем в силата на минералите!

"Минералите са природни творения, ненадминати по красота, връстници на Земята. Човекът започва да ги използва в своята дейност от мига, когато мисълта му сътворява първото оръдие на труда. Разновидностите на кварца са първите материали, чиято обработка достига високо ниво. За полирането им се използва стрит на
фин прах планински кристал. Отначало този процес се извършва върху изгладена скала, по-късно - върху оловна плоча.

В различни краища на света са открити шила и брадвички от яспис, датирани към десетото хилядолетие преди н.е. По времето на новокаменната епоха (осмо - трето хил. пр. н. е.) техниката за обработка на минерали се усъвършенства толкова, че вече позволява полирането на по-твърди от кварца скъпоценни камъни. От този период в Чехия са намерени гранатови украшения. По това време в много страни по света минералите и изделията от тях започват да изпълняват култово значение и се свързват със знаците на зодиака.

Най-старите данни за използване на минералите като лечебно средство са намерени върху египетски папирус, датиран към 16 в. пр. н е. Тогава Египет е покорен от хиксосите - западноазиатски племена, които остават смаяни от нивото на изкуството и медицината около делтата на Нил. Други папируси, писани от 13 до 10 в. пр. н. е., дават сведения за използване на стрити на прах минерали за налагане на рани, за приготвяне на минерална боя за ритуални сцени и за използването на скалпели от обсидиан. През този период някои от обработените минерали започват да се ценят като скъпоценни камъни и цената им се изравнява с тази на златото, дори често я надвишава. В египетска повест от времето на т.н.

Ново царство (1570 -1100 г пр. н. е.) се отбелязва, че сирийската богиня Астарта "трябва да донесе данък в сребро, злато, лазурит и дърво". Лазуритът и тюркоазът са сред любимите минерали на египетските фараони. В гробницата на Тутанкамон са открити множество предмети, изработени от тях.

През второто хилядолетие пр. н. е. голям разцвет достига индийската цивилизация около басейна на река Инд, наречена по-късно "Култура на Харапа" по името на един от градовете там. Освен всички други изкуства до високо ниво е издигната обработката и използването на минералите за различни цели. От тях се правят ножове и лемежи, боздугани, съдове, пластинки за стриване на бои, върхове на пробивни инструменти, мъниста и печати, украсени с изящно гравирани хералдически елементи и надписи. Подобни бижута от яспис, ахат и лазурит с изобразени на тях магически сцени, епизоди от сражения или символи от професията на притежателя им са широко популярни и сред жителите на богатите градове на Месопотамия (трето - първо хил. пр. н. е.) - Ур, Урук, Ериду, Ларса, Вавилон. В своята "История" Херодот отбелязва, че всеки знатен жител на Вавилон подпечатва пратките си със свой пръстен със скъпоценен камък на него.

Характерно за цивилизациите от този период както в Месопотамия, така и в Индия и Китай, е култът към природата - най-вече към планините, камъните и водата. В Индия обществото е разделено на четири съсловия, наречени "варни". Според тях жреците се наричат брахмани, войните - кшатрии, земеделците, занаятчиите и търговците - вайшии, бедняците и робите - шудри. Браковете между хора от различните касти се считат за недопустими. На тези класове се разделят и скъпоценните камъни: брахмани - безцветни диамантени кристали, кшатрии - червени прозрачни камъни, вайшии - зелени бистри кристали, шудри - сиви и други на цвят кристални форми. В преливащите от скъпоценни камъни съкровищници на индийските владетели са допускани само минерали от първите три класа. Те са толкова популярни и сред обществото, че в знаменитата "Панчатантра" се казва, че за обеци със сапфири не си струва жената да си пробива ушите.

При археологически разкопки на древен китайски град в провинция Хънан (с. Сяотун, окръг Янян) е открита царска съкровищница с шест хиляди предмета в нея. Всички те са изящни произведения на изкуството, изработени изключително от нефрит, злато, бронз, черупки на костенурки и седеф и са датирани от епохата на първата историческа държава Шан-Ин (16 в. пр. н. е.). Пак там са открити огромно количество предмети от минерали: ножове, върхове на стрели, различни по размер копия, хаванчета, статуетки и украшения. През този период специфичен за Китай вид разменни пари са скъпоценните мидени черупки каури. Неслучайно йероглифът за "пленник, роб" от онова време изобразява човек, събиращ седефени черупки.

Между шести и пети в. пр. н. е. в Китай нефритът вече се радва на изключителна почит. В един от социалнофилософските трактати на Лао Дзъ се казва: "Кой би могъл да опази пълна със злато и нефрит зала?". Отпреди 2500 г. пр. н. е. датира и обработката на кехлибар, събиран по бреговете на Балтийско море. Предмети от него са намирани както в критските, така и в египетските гробници. Векове наред народите от района на Средиземноморието организират търговски експедиции, чиято цел е закупуването на кехлибар срещу злато и сребро.

Две хиляди и двеста години преди н. е. е създаден шумерски сборник с лекарски рецепти. Въпреки че медицината все още е съпътствана от религиозни и магически представи, армакологията се е опирала на природни продукти - билки и& минерали. Почти по същото време на територията на днешна Югозападна Англия възниква култовото средище на мегалитовата култура - Стоунхендж, от чиито строителни елементи е видно, че създателите му притежават висока астрономическа култура.

Хиляда и петстотин години преди н. е. излиза на бял свят т. н. папирус на Еберс, намерен в египетска Тива. В него се дават рецепти за лечение, в част от които се използват минерали.

Седем века пр. н. е. е създадена библиотеката на асирийския крал Ашурбанипал, която се състои от 25 000 клинописни плочки. Тя съдържа преписи на текстове отпреди хиляда години. Наред с данните за развитието на живота и науките в Месопотамия, сред тях фигурират и указания за използването на минералите за различни цели - лекарствени, за приготвянето на бои за оцветяване на емайлирани плочки и др. Оттам научаваме, че още през 12 в. пр. н. е. е създаден асирийски рецептурен справочник, описващ начините за приготвяне на лекарства, а зодиакалните съзвездия, чиято символика ползваме и днес, е известна на жителите на Междуречието тринадесет века преди н. е."

Всичко това продължава и до днес, макар една голяма част от хората да не познават силата на минералите!